Стоянов В. Половци Кумани Кипчаки

   - 1 -http://www.ihist.bas.bg/CV/Valery_Stojanow/VS_Duridanov.htm ПОЛОВЦИ    –    КУМАНИ    –    КИПЧАКИ  ИЛИ КАК СЕ СЪВМЕСТЯВА НЕСЪРАЗМЕРИМОТО    Валери Стоянов В: „Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов”. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”, София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново: Университетско издателство Св. св. Кирил и Методий , 2006, с. 353-362.   София, май 2005 В разноезичните извори куманите са обозначавани с различни имена. Прицак ги  разделя на „родни“ (native) и „чужди“ (foreign), като ги групира в по-ранни и по-късни. Голден добавя към тях названието на източното кипчакско крило  Канглъ , имащо обаче по-различно обяснение. С това той сумира вариантите на етнонима в четири до пет типа: ( 1 ) Qïpčaq/Qïbčaq; ( 2 ) Quman/Qoman; ( 3 ) Qun; ( 4 ) Калки или превод на някоя от горните форми [половци, pallidi, Valwen, χar   ṯ  ēšk‛n] и ( 5 ) Qanglï. На опитите за тяхното етимологизиране е посветено настоящето съобщение. За смисъла на името  Половци  са изказвани много предположения. Някои от  ранните хипотези са вече отдавна забравени, други са нагаждани към предложените по-късно сближавания с различни слова, преди и те да отстъпят пред по-новите етимологии. Ако се игнорират такива произволни съпоставки остават две хипотези, запазили се продуктивни до днес. По-старата се корени в опита да бъде обяснено името чрез думата „поле“. Тази народна етимология е фиксирана още при Нестор (XII в.), който отбелязва, че куманите са наречени половци, защото са дошли от пустинята  (сиреч от пустоша, степта, полето ). През XVIII в. идеята прониква в научната литература и половците се превръщат в „ поляни ; народ, живеещ в полята“. Интерпретацията чрез лексеми, насочващи към степта, преобладава в европейската наука през ХІХ в. и спорадично се среща и в по-ново време, когато половците биват смятани за „ жители на степта , степняци ” (steppe folk, habitants des steppes). В последната четвърт на миналия век Прицак реанимира идеята, като извлича пол-ов-ци от основа „пол“ (празен, открит) и го приема за превод от qipčaq  в значение на „степен/пустинен (народ)“. Втората хипотеза също търпи модификации. Тя е лансирана в 1875 г. от Куник, свързал половци  с прилагателното „ полòв[ой] “ (блед, жълтобял, жълтеникав), и тази идентификация преобладава в проучванията от ХХ в. През 1910 г. Соболевски  разширява семантиката с „ полòвой “ (син) – така били наричани воловете с гълъбоват (сив) цвят. Той смята, че куманите са получили названието си по името на някоя тяхна групировка (подобно на татарската Синя орда). Идеята е възприета от Маркварт, който допуска както рус. половци , така и близките по смисъл обозначения  Pallidi ,  Falones , Valvi , Valwen  и др. (от нем.  Falben  ‘бледи, светложълти’) да са възникнали по външността на назования с тях народ. Благодарение на неговия научен авторитет хипотезата се налага в Европа. Руси и „сини“ (синеоки) са били куманите според Младенов – така той определя и гагаузите (< gök uz ‘сини узи’), а според Расовски обозначението на половците като „бледожълти, сламеножълти“ е дадено по цвета на техните коси. В 1940 г. Пономарьов допуска името им да е превод от кубан/куман в смисъл на „блед, сивкав, бледожълт“; една година по-късно Немет открива във всички варианти на етнонима значението „бледи, жълтеникави“, но не в смисъл на „руси и синеоки“, а по жълтеникавия цвят на кожата. По-късните изследователи смятат почти без изключение половци  за превод от тюрк. quman  или qipčaq .   - 2 -Подобен път на развитие изминава и тълкуването на имената  Кун и  Куман . Някога те са били извличани от хидроними или са били свързвани с различни слова, включително и чрез отъждествяването на кун-и  и  хун-и , които Немет съпоставя с лексеми, означаващи „човек, мъж; народ“. В най-ново време Голден подхвърля, че в среднокипчакския език думата qun  е означавала „сила, мощ, могъщество“. По различен начин е обяснявана и формата кумани  – в по-ранната си хипотеза Немет вижда в нея qun-man  ‘куноподобен’ от qun  ‘кун’ и суфикса -man  (по аналогия на Türk-män ‘туркмен’). Менгес също сочи възможността името да е получено чрез този суфикс, но от qum  ‘пясък’ и в смисъл на цветови отенък: quman < *qum-man  ‘пясъкоподобен’. Връзката на етнонима с тюркската дума за „пясък“ е изтъквана, когато в духа на традицията куманите са смятани за „степняци”. Прицак ги определя като „(народ) на бледата/сивата (степ, пустиня)“, но набляга на интерпретацията на името от обозначението за вид светъл цвят. Явно идеята е повлияна от дешифрирането на името половци . Пономарьов посочва, че и в тюркското название куман-и  лежи подобна по значение основа и приема руското половци  за превод на kuma-n , произлязло от kuba-kuma  ‘бледожълт, блед, сивкав’ + -n . Заслугата за въвеждане на новата хипотеза в научните среди обаче принадлежи на Немет, който в 1941 г. се отказва от предишното тълкуване и обяснява qun  и quman  като формирани от прилагателното qū < *qub  ‘сивожълт, блед’ и разширената форма qub-a < *qub  с помощта на деноминативния суфикс -n . За него обозначаването на куманите като „бледи, жълтеникави, пепеляви“ е поради цвета на кожата (не на косата) и то в началото се отнасяло до едно източноазиатско племе, което, прониквайки сред тюрките, е било наречено от тях qūn или quman „жълтеникавите, бледите“. В 1951 г. Менгес достига независимо от Немет до подобна етимология. Той смята, че в основите на етнонима е залегнал алтайският корен *qu- , от който може да са възникнали формите *qu-m  (‘пясък’) и *qu-ba  (‘жълтеникав, блед), чиито производни са имали сходна семантика. Крайното -n  в quman  ( *quba + -n ) отразявало редкия номинален суфикс -n  или по-скоро  стария множествен или колективен суфикс -an/-än . В 1976 г. Кононов открива в морфемата -a  от quba  самостоятелен формант с умалително-ласкателно значение, произлизащ от суфикса -ay/-ey . И той като Менгес вижда в -n  от етнонима qum-a-n  формант за събирателност-множественост. Това му позволява аналогично да тълкува също названията кумик (qum-a-k   , qum-ï-k < *qub) и кипчак (qïbčak < *qub-ač-ak) – чрез друг диминутивен суфикс (- ač  ) и друг множествен показател (- °k  ). През втората половина на ХХ в. възниква една хипотеза, предлагаща тотемистична интерпретация на етнонима. Още Менгес тълкува така името ковуи чрез *qovu , quvu  – кипчакска форма от тюрк.  qoγu , quγu , qū  ‘лебед’. Ученият изтъква, че в някои китайски извори лебедът е бил посочван сред предците на ранните тюрки и е можел да бъде смятан за тотемно животно. Той е бил под табу сред тунгузките племена и в много индоевропейски езици. Вече през 1967 г. Грунин извлича името на куманите   от тюрк.  ku  ‘лебед’ + -man . Такава теза развива и Баскаков, допускащ общ произход в названията на  лебединците (қуу-кижи  < қуу  ‘лебед’ + кижи  ‘човек’) и кумандинците (қуманды ~ қубанды < якут.  куба  ‘лебед’ + -нды ) с етнонима куман (< qū  ‘лебед’ + -man  или kun  ‘лебед’ + -man ). Формалното сходство между qū  ‘лебед’ и qū  ‘блед’ позволява подобна интерпретация, но ако се отчете фактът, че табуизираните названия на лебеда са означавали „светъл, бял“ (праслав.  *olbodъ  > слав.  lebedъ ; ст.в.н.  elbiz  , albiz   ~ лат.  albus  ‘бял’), то може се мисли за някакво семантично „припокриване“. Според Кононов в тюркските езици лебедът е получил името си по светлата окраска на перата. Тогава съвпадението се обяснява с разширяване на първоначалното значение или с наличието на общ (сходен) алтайски корен *qu- , до който се достига при опитите за тълкуване на етнонима (вж. по-долу табл. 1а).   - 3 -  *qu- > *qub > quba; *qu- > quγu/qoγu (> *quvu/qovu) > quw > qū ‘ лебед ’ =  Quman, Qun *qu-  > *qub > quba, qoba ( > quva, qova) > quw >qū ‘ блед, светъл, жълтоват,   пепеляв, сив (сива степ), сивобял ’ = Quman, Qun   *qu-  > *qub/qum (qubak/qumak) ‘ пясък ’ = Quman qu-  > qu- ‘бивам силен’ > qun ‘ сила, мощ ’ = Qun, Xun *qu-  > qun, qum > *quma/quba ‘ човек ’ (др.тюрк.  kün  ‘племе, народ’, монг.  kün, kun, χun, kümün  ‘човек, хора, народ’, селкуп . qum  ‘мъж, човек’) = Qun, Quman  Анализите на името  Кипчак  също насочват в тази посока. И тук има различни интерпретации, макар и не така многобройни. В мюсюлманската традиция формата qïpčaq  е употребявана в смисъл на „кухина, хралупа (на дърво)“. Маркварт цитира значенията ‘празен, пуст; кухо дърво; гневлив’, смятайки, че от първичната семантика ‘празен, пуст’ би могло теоретично да се развие „пустиня, степ“, но подобна форма би трябвало да се извлича от *qub/qum  ‘пясък’, поради което qïb-čaq  би било диминутив в значение „малка пясъчна степ“. За Кононов qïbčaq  е също умалителна форма (както и qum-a-n ), но с по-различен множествен показател от общата основа *qub  ‘блед’. Прицак отбелязва връзката на qïbčaq  с тюрк.  qobi и после следвайки Пелио (тюрк. qobi  ‘празно място’ > монг.  γobi  ‘пустиня, Гоби’) предполага, че лексемата, изразяваща идеята за празнота или преходност е означавала първоначално „празна – безлесна [степ/пустиня]“, откъдето името можело да се тълкува и като „степен/пустинен [народ]“. Значи и в този случай обясненията гравитират около представите за „степ“ и „вид светъл цвят“, при което отново се стига до същия алтайски корен *qu-  (вж. по-долу табл. 1b). *qu-  > qub/qum ‘пясък’ > *qïb-čaq ‘ [малка] пясъчна степ ’ > Qïbčaq   *qu-  > *qub/-a ‘блед, жълтеникав, сивкав’ > qub-ač-ak ‘ бледовати ’ > Qïbčaq