Стоянов В. Половци Кумани Кипчаки

Description
Kumans and Kypchaks

Please download to get full document.

View again

of 3
All materials on our website are shared by users. If you have any questions about copyright issues, please report us to resolve them. We are always happy to assist you.
Information
Category:

Documents

Publish on:

Views: 0 | Pages: 3

Extension: PDF | Download: 0

Share
Transcript
   - 1 -http://www.ihist.bas.bg/CV/Valery_Stojanow/VS_Duridanov.htm ПОЛОВЦИ    –    КУМАНИ    –    КИПЧАКИ  ИЛИ КАК СЕ СЪВМЕСТЯВА НЕСЪРАЗМЕРИМОТО    Валери Стоянов В: „Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов”. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”, София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново: Университетско издателство Св. св. Кирил и Методий , 2006, с. 353-362.   София, май 2005 В разноезичните извори куманите са обозначавани с различни имена. Прицак ги  разделя на „родни“ (native) и „чужди“ (foreign), като ги групира в по-ранни и по-късни. Голден добавя към тях названието на източното кипчакско крило  Канглъ , имащо обаче по-различно обяснение. С това той сумира вариантите на етнонима в четири до пет типа: ( 1 ) Qïpčaq/Qïbčaq; ( 2 ) Quman/Qoman; ( 3 ) Qun; ( 4 ) Калки или превод на някоя от горните форми [половци, pallidi, Valwen, χar   ṯ  ēšk‛n] и ( 5 ) Qanglï. На опитите за тяхното етимологизиране е посветено настоящето съобщение. За смисъла на името  Половци  са изказвани много предположения. Някои от  ранните хипотези са вече отдавна забравени, други са нагаждани към предложените по-късно сближавания с различни слова, преди и те да отстъпят пред по-новите етимологии. Ако се игнорират такива произволни съпоставки остават две хипотези, запазили се продуктивни до днес. По-старата се корени в опита да бъде обяснено името чрез думата „поле“. Тази народна етимология е фиксирана още при Нестор (XII в.), който отбелязва, че куманите са наречени половци, защото са дошли от пустинята  (сиреч от пустоша, степта, полето ). През XVIII в. идеята прониква в научната литература и половците се превръщат в „ поляни ; народ, живеещ в полята“. Интерпретацията чрез лексеми, насочващи към степта, преобладава в европейската наука през ХІХ в. и спорадично се среща и в по-ново време, когато половците биват смятани за „ жители на степта , степняци ” (steppe folk, habitants des steppes). В последната четвърт на миналия век Прицак реанимира идеята, като извлича пол-ов-ци от основа „пол“ (празен, открит) и го приема за превод от qipčaq  в значение на „степен/пустинен (народ)“. Втората хипотеза също търпи модификации. Тя е лансирана в 1875 г. от Куник, свързал половци  с прилагателното „ полòв[ой] “ (блед, жълтобял, жълтеникав), и тази идентификация преобладава в проучванията от ХХ в. През 1910 г. Соболевски  разширява семантиката с „ полòвой “ (син) – така били наричани воловете с гълъбоват (сив) цвят. Той смята, че куманите са получили названието си по името на някоя тяхна групировка (подобно на татарската Синя орда). Идеята е възприета от Маркварт, който допуска както рус. половци , така и близките по смисъл обозначения  Pallidi ,  Falones , Valvi , Valwen  и др. (от нем.  Falben  ‘бледи, светложълти’) да са възникнали по външността на назования с тях народ. Благодарение на неговия научен авторитет хипотезата се налага в Европа. Руси и „сини“ (синеоки) са били куманите според Младенов – така той определя и гагаузите (< gök uz ‘сини узи’), а според Расовски обозначението на половците като „бледожълти, сламеножълти“ е дадено по цвета на техните коси. В 1940 г. Пономарьов допуска името им да е превод от кубан/куман в смисъл на „блед, сивкав, бледожълт“; една година по-късно Немет открива във всички варианти на етнонима значението „бледи, жълтеникави“, но не в смисъл на „руси и синеоки“, а по жълтеникавия цвят на кожата. По-късните изследователи смятат почти без изключение половци  за превод от тюрк. quman  или qipčaq .   - 2 -Подобен път на развитие изминава и тълкуването на имената  Кун и  Куман . Някога те са били извличани от хидроними или са били свързвани с различни слова, включително и чрез отъждествяването на кун-и  и  хун-и , които Немет съпоставя с лексеми, означаващи „човек, мъж; народ“. В най-ново време Голден подхвърля, че в среднокипчакския език думата qun  е означавала „сила, мощ, могъщество“. По различен начин е обяснявана и формата кумани  – в по-ранната си хипотеза Немет вижда в нея qun-man  ‘куноподобен’ от qun  ‘кун’ и суфикса -man  (по аналогия на Türk-män ‘туркмен’). Менгес също сочи възможността името да е получено чрез този суфикс, но от qum  ‘пясък’ и в смисъл на цветови отенък: quman < *qum-man  ‘пясъкоподобен’. Връзката на етнонима с тюркската дума за „пясък“ е изтъквана, когато в духа на традицията куманите са смятани за „степняци”. Прицак ги определя като „(народ) на бледата/сивата (степ, пустиня)“, но набляга на интерпретацията на името от обозначението за вид светъл цвят. Явно идеята е повлияна от дешифрирането на името половци . Пономарьов посочва, че и в тюркското название куман-и  лежи подобна по значение основа и приема руското половци  за превод на kuma-n , произлязло от kuba-kuma  ‘бледожълт, блед, сивкав’ + -n . Заслугата за въвеждане на новата хипотеза в научните среди обаче принадлежи на Немет, който в 1941 г. се отказва от предишното тълкуване и обяснява qun  и quman  като формирани от прилагателното qū < *qub  ‘сивожълт, блед’ и разширената форма qub-a < *qub  с помощта на деноминативния суфикс -n . За него обозначаването на куманите като „бледи, жълтеникави, пепеляви“ е поради цвета на кожата (не на косата) и то в началото се отнасяло до едно източноазиатско племе, което, прониквайки сред тюрките, е било наречено от тях qūn или quman „жълтеникавите, бледите“. В 1951 г. Менгес достига независимо от Немет до подобна етимология. Той смята, че в основите на етнонима е залегнал алтайският корен *qu- , от който може да са възникнали формите *qu-m  (‘пясък’) и *qu-ba  (‘жълтеникав, блед), чиито производни са имали сходна семантика. Крайното -n  в quman  ( *quba + -n ) отразявало редкия номинален суфикс -n  или по-скоро  стария множествен или колективен суфикс -an/-än . В 1976 г. Кононов открива в морфемата -a  от quba  самостоятелен формант с умалително-ласкателно значение, произлизащ от суфикса -ay/-ey . И той като Менгес вижда в -n  от етнонима qum-a-n  формант за събирателност-множественост. Това му позволява аналогично да тълкува също названията кумик (qum-a-k   , qum-ï-k < *qub) и кипчак (qïbčak < *qub-ač-ak) – чрез друг диминутивен суфикс (- ač  ) и друг множествен показател (- °k  ). През втората половина на ХХ в. възниква една хипотеза, предлагаща тотемистична интерпретация на етнонима. Още Менгес тълкува така името ковуи чрез *qovu , quvu  – кипчакска форма от тюрк.  qoγu , quγu , qū  ‘лебед’. Ученият изтъква, че в някои китайски извори лебедът е бил посочван сред предците на ранните тюрки и е можел да бъде смятан за тотемно животно. Той е бил под табу сред тунгузките племена и в много индоевропейски езици. Вече през 1967 г. Грунин извлича името на куманите   от тюрк.  ku  ‘лебед’ + -man . Такава теза развива и Баскаков, допускащ общ произход в названията на  лебединците (қуу-кижи  < қуу  ‘лебед’ + кижи  ‘човек’) и кумандинците (қуманды ~ қубанды < якут.  куба  ‘лебед’ + -нды ) с етнонима куман (< qū  ‘лебед’ + -man  или kun  ‘лебед’ + -man ). Формалното сходство между qū  ‘лебед’ и qū  ‘блед’ позволява подобна интерпретация, но ако се отчете фактът, че табуизираните названия на лебеда са означавали „светъл, бял“ (праслав.  *olbodъ  > слав.  lebedъ ; ст.в.н.  elbiz  , albiz   ~ лат.  albus  ‘бял’), то може се мисли за някакво семантично „припокриване“. Според Кононов в тюркските езици лебедът е получил името си по светлата окраска на перата. Тогава съвпадението се обяснява с разширяване на първоначалното значение или с наличието на общ (сходен) алтайски корен *qu- , до който се достига при опитите за тълкуване на етнонима (вж. по-долу табл. 1а).   - 3 -  *qu- > *qub > quba; *qu- > quγu/qoγu (> *quvu/qovu) > quw > qū ‘ лебед ’ =  Quman, Qun *qu-  > *qub > quba, qoba ( > quva, qova) > quw >qū ‘ блед, светъл, жълтоват,   пепеляв, сив (сива степ), сивобял ’ = Quman, Qun   *qu-  > *qub/qum (qubak/qumak) ‘ пясък ’ = Quman qu-  > qu- ‘бивам силен’ > qun ‘ сила, мощ ’ = Qun, Xun *qu-  > qun, qum > *quma/quba ‘ човек ’ (др.тюрк.  kün  ‘племе, народ’, монг.  kün, kun, χun, kümün  ‘човек, хора, народ’, селкуп . qum  ‘мъж, човек’) = Qun, Quman  Анализите на името  Кипчак  също насочват в тази посока. И тук има различни интерпретации, макар и не така многобройни. В мюсюлманската традиция формата qïpčaq  е употребявана в смисъл на „кухина, хралупа (на дърво)“. Маркварт цитира значенията ‘празен, пуст; кухо дърво; гневлив’, смятайки, че от първичната семантика ‘празен, пуст’ би могло теоретично да се развие „пустиня, степ“, но подобна форма би трябвало да се извлича от *qub/qum  ‘пясък’, поради което qïb-čaq  би било диминутив в значение „малка пясъчна степ“. За Кононов qïbčaq  е също умалителна форма (както и qum-a-n ), но с по-различен множествен показател от общата основа *qub  ‘блед’. Прицак отбелязва връзката на qïbčaq  с тюрк.  qobi и после следвайки Пелио (тюрк. qobi  ‘празно място’ > монг.  γobi  ‘пустиня, Гоби’) предполага, че лексемата, изразяваща идеята за празнота или преходност е означавала първоначално „празна – безлесна [степ/пустиня]“, откъдето името можело да се тълкува и като „степен/пустинен [народ]“. Значи и в този случай обясненията гравитират около представите за „степ“ и „вид светъл цвят“, при което отново се стига до същия алтайски корен *qu-  (вж. по-долу табл. 1b). *qu-  > qub/qum ‘пясък’ > *qïb-čaq ‘ [малка] пясъчна степ ’ > Qïbčaq   *qu-  > *qub/-a ‘блед, жълтеникав, сивкав’ > qub-ač-ak ‘ бледовати ’ > Qïbčaq  
Similar documents
View more...
We Need Your Support
Thank you for visiting our website and your interest in our free products and services. We are nonprofit website to share and download documents. To the running of this website, we need your help to support us.

Thanks to everyone for your continued support.

No, Thanks